Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Monday, September 27, 2010

Сама

Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското,
където
пулсира кроткият живот
и светостта е в песен
на щурец,
в невинен танц на жълта пеперуда.
И по въздишката на коренче
се вдигам
към меката повърхност
на прерийния океан...
Замирам от възторг
между ръждивите му
приливни вълни
и портокаловия залез.
Сама.

Споделен къшей...

Нощвите се обаждат рано-рано
проскърцват равно -
баба меси хляба.
Пролазва хлад по голото ми рамо
Притегля ме сънят, но аз се браня.
Отскубвам му се.
Къщата ухае
на питките, разляли дъх на празник.
Последната под връшника се таи.
Нощвите са изстъргани и празни.
Загънати са всичките в месали.
Неустоимо е. Отчупвам крайщник
А на чардака утрото ме пари.
В небето белег от луна залязва...

Гарата

Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
Петунии - навярно във лила.

Две пейки и пресъхнала чешмица.
Камбанка със прокъсано въже...
Часовникът издъхнал в единица -
под нощно или обедно небе...

Забрава между плочите прораства.
Неизброими стъпки в спомен спят.
Забързани съдби, с билет за влака,
така очакваният важен влак...

От утре...

Потеглят на здрачаване.
Видях ги
в далечното небе като мираж...
Отлитаха на изток, срещу залеза -
под бледата луна с прощален мах.
*
От утре ще разсъмва в тишина.
Ще бъде непривично много тихо.
И ще потъвам в глухите утра,
отметнала
крилата на пердето...

Момиченцето

Пристигна без букет. Съвсем самичка.
Днес майка й работи от зори.
Гъмжи от ученици, ученички.
От майки, лели, дядовци, бащи.
А всичко й е ново, непознато.
Средата на септември е.
Звъни -
звънецът кани: давайте нататък...
А тя не знае накъде дори.
Придърпа в смут копринената рокля.
Навярно точно нея виждат как
е дребна и объркана. Самотна.
Уцелваше я шумният им смях.
“На единайсет вече си голяма,
на добър час, аз трябва да вървя!:” -
целуна я и тръгна запъхтяна.
Но днеска точно, май не е така...
И вярвате ли в ангели и чудо?
Един такъв в момента прелетя...
Изправи я. Поведе я безшумно.
И тя порасна с другите деца...

Sunday, September 19, 2010

Прекрачване

Защо ли се препъвахте във стъпките ми?
Надничахте към мен без капка свян.
Познах ви иззад ъгъла приклекнали...
Какво очаквате от мен - ДА СЪМ?
Във магазина, в парка - иззад ствола,
къде ли още не... ви разпознах,
да търсите телето си под вола...
А, нисичкото буди само смях.
Не съм от Холивуд и с Грами,
човек съм - следвал труден път.
Вървете си, идете си със здраве.
Биноклите свалете, че тежат...

В житейските си роли съм изящна -
любима,
нежна майка
и жена.
Това ми стига, за да ви прекрача...
Разбрахте ли: живота си крася с душа.

В един морски следобед

Картините са сместени на пейка:
Море. Скали. И пак море. И лято.
Художникът довършва нещо седнал.
Напълно е отсъстващ от тълпата.

Тълпата ли? О, тя е оредяла.
В момента дъвче някаква закуска.
Съвсем не е предишното стъргало.
И жегата започна да отпуска.

А чайките приличат на хвърчила.
Във ниското крещят с привична дързост.
Следобедът провлача крак лениво
Септември е. И закъде да бърза?

Фамилната гостилница отваря,
надявайки се някой да поседне.
Под масата във беличко застлана,
две котета блажено си подремват.

Поглеждам във рисунката дискретно:
следобедът в приятният му градус,
небето с чайки - сякаш дрипи в бяло
и... моето усещане за радост...

Преди нощта

Ще спусне слънцето отвъд баира,
тревите ще угасват без да трепкат.
Ще прозвъняват в тихото щастливо,
щом вятърът любовно им зашепне.
Притеглени ятата от светлика,
по залеза ще пишат многоточия.
В небето цветове ще се преливат.
Преди нощта...
момент на непорочие.

В Южния парк

на мъжа ми

Пръснати сиви гугутки куцукат
край шадравана пресъхнал от жад.
Маси и столчета. Песен на гръцки.
Чифт гърбове в няма скука димят.
Покрай изящното брозово ято
няколко кучета спорят със хъс.
Възрастни двойки прикрепят душата
в спомени, свити на пейки без гръб.
Ронят дърветата сълзи по лятото.
че си е тръгнало, вече личи...
Клонки и дънери гният във блатото.
Чудим се как и количка стърчи?
Търсят разхлада тълпи по алеите.
Рикши под наем. Полепва ни прах.
Лятно е слънцето - само септември е,
но катеранките вече сноват.

И изведнъж, като в някаква приказка,
само на няколко мига отскок -
от суматохата
с тебе откриваме
своите стъпки от прежен живот...

Планети с нежни имена

И не изричайте жестоките слова:
онази никаквица, тръгнала след някой...
Жената е божествена искра,
а любовта й - чудо, не спектакъл.

Защото всяка влюбена жена
от някоя планета вдишва струя.
Планета е дори самата тя -
един безкрай, огрян от сребролуние.

Венера и богиня. Зарево.
Сърцето й изтласква огнен прилив.
Ако я срещнеш, знай - е на добро.
Докосва те Планета с нежно име.

Тържество

Определено се задава тържество -
най-вероятно сватбено ще бъде.
От дясната страна - треви в бордо.
А тази под нозете - като губер.

Разпръснати цветя, цветя, цветя...
И хорове отвсякъде се чуват.
Със всичките възможни сетива
опитвам най-божественото блюдо...

Не питам за кого е този миг,
накарал сърчицето ми да бърза.
И само Той с ръка благословил,
навярно вижда радостните сълзи...

Приятели

На Николай Тонев

Когато чух гласа ти го разбрах -
самотните пространства са изтрити.
Приятелството не е само праг,
а топъл дом иззидан от душите.

И както аз светлея в твоя ден,
така и ти из моя се разливаш.
Понякога насън ще си със мен.
Понякога във твоя ще замирам.

Недей допуска болката да спре -
неканено да влезе - грознолика.
До теб ще бъда щом ме назовеш.
Във трудния си миг ще те повикам.

С криле на вятър...

Една година без Гениалния наш поет Радко Радков


На Мария

Как искам да ми кажеш пак това -
говорих с татко. Чух го и е друго.
А после да си бъбрим за неща
по женски споделени -
дълго, дълго...
Ще пазя онзи прелестен сонет
от него с обич - докато съм жива.
Безценен дар от светлия Поет,
чийто песни ще красят Всемира.
Уж времето лекувало скръбта?
Не го и вярвам. Толкова е ясно,
че не зараства и е все така.
Че болката е прясна и кървяща.
Изваял със словата си небе,
потъна в него със криле на вятър.
И Там е “скитник-крал” със лист в ръка.
Лирикът нежен - отлетял с ятата...

На утрото

Мълчание пролазва вече дни -
като при болест, като при несгода.
Сега, сега е време да вали.
Плодът на час едрее - търси влага.
Пред погледа му сухата земя,
напукана от жажда кафенее.
И мравките се скриха. Оболя.
Дори щурците по-пискливо пеят.
Излезе вън безсънен и нерад.
Тревогата из него - тъмен гущер,
в душата му се влачи с бавен ход...
И изворът с покоя е заключен.
Забожда взор в синеещия мрак.
Светулка из тъмата се промуши.
Далекото намигна.
После пак.
Щурците спряха, за да се ослушат...
*
На утрото, наежени врабци
оттърсват перушината от влага.
Земята пила цяла нощ - мълчи.
Невидимо жужене ръси благост.

Saturday, September 11, 2010

Да се завърнеш...

И съм отново тънкото момиче,
излязло любопитно след дъжда,
на улицата в локвите да тича
и да усеща чист и нов света.

Следобедът окъпан, припка с мене,
развял перчемче - скача на въже.
Сандалките са мокри. Боса фея -
играе на държави и царе.

И вдишвам аромата на живота.
Светът започва именно оттук -
от малката ни уличка. От двора.
От къщата със сивия олук.

И още помня мокрото тръпчиво,
което се разсипва след дъжда.
Опазвам си го истинско и живо.
Вълшебството е точно във това...

Saturday, September 04, 2010

В тиха нота...

Щом дъждът, ти почукне със стъклени пръсти
и измамно притихнал със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
И с дъх ме обвий.
Ако вятърът в твойта мансарда заудря ядосан.
И зашепне неща, през които си минал насън...
Открехни, пропусни ме през тесния процеп.
Нека двама потънем в гласа на дъждовния звън.
Ще се удрят и плискат в прозореца светлите струи.
Ще се вихрят листата във луд менует.
Аз съм топлият сън, който твоята нощ ще застеле.
В тиха нота от нежна соната... ще бъда до теб...

Гаргата

Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще властва в цели два сезона
и дрезгаво-нахално ще ридае...
А тишината се изду балонно.
До писък - в съсък, й се подчини.
И стана сиво, тъжно и отровно.
Напомняше за смърт и за мъгли...
Царица-гарга.
А мигът отплува...
Не смогнахме да махнем и с ръка.
Ята, които често не сънуваме.

Покоят се изпълваше със - грааа...

Гребни живот

За втора нощ очи не склапя.
Прегазил нощната стена,
стои безпомощен и грохнал
със газеничето в ръка.
Ту я покрие, ту й шепне
нелепици като дете.
Потта попие, в страх притрепне,
щом сети как душа бере.
Човек е сякаш. И е скъпа -
навсякъде му е другар
По път със нея е замръквал.
Със него дърпа чер товар...
Поднася й водица в менче:
пийни душице - й шепти.
Сълзи напират.
Мъж е... Eх,че...
Тежи му мъка брана с дни.
Животното задиша кротко.
А той не спира да мълви:
гребни, Звездано, от живота.
От моя, давам - си гребни.
Окото бавно се избистря,
пристъпя вече на крака.
Отприщен мъжки вопъл плисва.
Сполай ти, Боже! - сви нощта...

Прочистване...

Отделяй всичко счупено встрани.
И сили намери да го изхвърлиш.
От острите му ръбове боли...
Добре ще е съвсем да го загърбиш.

Почистиш ли, отмий с дезинфектант -
не ти е нужно и парченце спомен.
След срещи с хора, лъхащи на фалш -
изтрий и не забравяй да отвориш...

Животът го изисква, затова
отломките недей да трупаш вещо.
Пази го от разбитите стъкла
улучени от нечиите грешки...

Прелитане на ангели...

Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После - свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес?
А после да поиска малко дребни.
Броеше ги вглъбено цент по цент.
Повтаряше си... днес ще е последно...

Тя се нахрани с лекичък обяд
и тъкмо се накани да си тръгва,
той доближи.
Бездомен явно. Млад.
Измънка: как сте? И поиска дребни.
Не носеше във себе си пари.
Отдавна не заплащаше в банкноти.
Повдигна рамене. Разля коси.
Да, иска, но не може да помогне.
Той тръгна. После ясно чу: Момент.
Подадената карта бе в ръката -
Platinium.
Купете си за ден,
каквото ви е нужно. Ще изчакам.

Допиваше си чая със лимон,
когато той се приближи отново.
Държеше плик. Приведе се в поклон.
И ресторантът се изпълни с хора...