Очарованието на малките неща

Любувам се на малките неща -
разтворен цвят, гласец на птиче, лято...
Любима книга. Залез. Тишина.
Това е - със което съм богата.

И мойто слънце винаги е там -
над дребното, съвсем обикновено.
Над многото - небето е таван.
А от тавана слънчице не гледа...

Highlife - по цент...

И ме плисна човешка печал -
синя блуза, небръснат, измъчен.
С алуминий напълнен чувал,
срамежливо подпрян до боклука.
Всяка празна кутия - по цент.
Или може би плащат на паунд?
А торбата му пълна съвсем.
Очевидно, не тя натежава...
Постарах се да гледам напред.
Даже поглед забих в тротоара.
После минах по същия път.

Бе изтърсил Highlife от чувала...

Силата на Живота

А градът хич нехае за кризи и смут.
Той се буди, живее, заспива...
Рони гълъби сутрин по своя площад.
После хапва картофки със бира.

Даже пролет очаква да мине насам.
Този път ще е малко различна.
Тя ли каза, дали той спонтанно разбра -
малко странна сега ще дотича.

Как да е. Той си движи по старому пак.
Рутина. Не поддава на кризи.
Колко свят го пресече, колко свят, колко свят.
Той е същият - крачи по риза.

Доловете...

Върбицата наниза огърлици.
Земята ръсна нежен зеленик.
Животът закопня да се разлисти.
Довчера бледен - днес разбулва лик.
Ветрецът стегна стан и се източи.
Застъпва кръшно и премина в танц.
Провира се през клоните нарочно.
Запраши друма.
Гледай - хулиган!
Дотичаха орляци - дребни птици.
Накичиха кафявия букак.
И песента им светло се разплиска.
Не чувате ли? Тя е вече в нас...

Спомен на птиче...

Полутъма в горещия следобед.
Мирише на загрята мазнина.
Откъсва се, едрее вик отронен,
от птичето с прекършено крило...
Кафяви пръсти сбръчкани от старост,
пълзят в крилцето и изтръгват стон.
А къс небе през мътния прозорец,
се моли потъмняло за подслон...
Нагрята капка мазнина се стича
във болката. До бяло я жежи.

От този ден улученото птиче
във ятото различно ще лети...

Цената на НЕ-вярата

И както къртът сврян из лабиринти,
и както жабата, прославяща подмолите,
така неверникът заплетен в свойта примка
бълнува тъмната бърлога. Нищо повече.
С огризки храни дребната душа.
Сред голите стени по миши дъвче.
Загърбил светлината, скрил глава...
След посева му, жътвата е мъртва...