ПЕРЦЕ ОТ ЯТО
Зовеш ме. Ясно чувам как зовеш.
Със теб сме във пространството, където
се стига само с думи във трептеж.
И със душа се стига. Ако свети.
Гласът ти гали. Моли ме да спра.
Ръцете ти протегнати очакват
да сложа в тях прашинка от звезда,
въздишка на сърна, перце от ято.
А след това? Нали мигът е зар?
Където и да падне – все си струва.
Но моля те, не ми кови олтар.
Жена съм и със обич ме дарувай.
Със теб сме във пространството, където
се стига само с думи във трептеж.
И със душа се стига. Ако свети.
Гласът ти гали. Моли ме да спра.
Ръцете ти протегнати очакват
да сложа в тях прашинка от звезда,
въздишка на сърна, перце от ято.
А след това? Нали мигът е зар?
Където и да падне – все си струва.
Но моля те, не ми кови олтар.
Жена съм и със обич ме дарувай.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home