ИМА И ТАКИВА ЕСЕНИ

Не остарееш ли добър и помъдрял,
не лъха ли от теб на блага есен,
сърцето ти, ако не знае жал,
очите ти, ако не плуват лесно...
Не те ли трогва крехкият живот –
в детенце,
във сърне,
в щурче,
във птиче -
тогава твоят, твоят е без плод.
Следата ти – пустинна и безлична.
Не си ли пил достатъчно небе,
не си ли сетил пулса на земята,
не трепваш ли пред кръста над кубе -
то твойта есен е фалшиво-златна...