Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Sunday, December 27, 2009

На капка дъх сме...

Прихлупва ни сърдитото небе.
Вървим, снишили поглед във земята.
И времето броим. Кръжим с нозе.
Душата ни на дъното забита...

А колко малко трябва. Миг един.
Да я повдигнем, за да се огледа.
Разтърсвай я от сън. Не я щади.
Окото да отвори... Да прогледа.

И да узнаеш, че на капка дъх –
на толкова далеко сме от горе...
Че всичко е един безкраен кръг.
Че звук си - от Вселенската симфония.

Sunday, December 20, 2009

Той извайва сърца...

Появява се...
грейват с лика му прозорци.
В светлина и любов
Той извайва сърца...
Като нас бе от плът.
Бе човек - нищо сложно.
С тази разлика само,
че ни сля с вечността.
Всеки в своето право -
да се вгледа във Кръста.
Или просто безчувствен да отмине -
решен.
Той роди се сред нас.
И по образ е същият.
С тази разлика само...
че е Божият Син.

Saturday, December 19, 2009

Слънчице на коленца...

Асфалтът е изпълнен със слънца,

със къщички, човеци и оградки.

Опитвам да не стъпвам върху тях.

Две кладенчета ме поглеждат плахо.

Една ръчица ръси светлина -

декември точно днес,

е леко сприхав.

Чертичка за носле и за уста.

Дете на коленца света усмихва.

Sunday, December 13, 2009

Продавачи на щастие

И да не купите - минавайте оттук.
Веднъж на месец. Или - както дойде.
Частица от духа им вихри кръг.
О, не във зала. Те са на асфалта.

Във всяка багра капвал е любов -
в брега, в града, в старинната отломка.
Платното оживяло, взeло дъх,
от трепета на бледия художник.

Не гледай за цена. А в онзи край,
в най-долния. Във буквите отдясно.
И да не купите, гребнете рай -
от багри, от живот.
От миг на щастие.

Saturday, December 12, 2009

Есенни шарки

Превиха се тревите към пръстта.
Приведоха челцата си покорно.
Бакъреният блясък прегоря
и сламеното взе да ги прошарва.
Дъждът е друг. Различен е сега
Намръщен стъпва и не е за малко.
И как се случи, та за нощ една -
едно си тръгна, друго се прокрадна?
Не са онези, гордите треви.
Привеждат се, макар със неохота.
Едно отмина. Друго се роди.

Oтвори се на есента окото.

Sunday, December 06, 2009

Къс лазур

В памет...

Едно юмруче пръст – да не тежи...
Един взривен момент – на страх и вопъл.
Под съсък на лопата, къс небе -
парче лазур, потъва във земята...

Морето пее своя вечен химн...
Неукротимо, приливно се плиска.
Заглъхват стъпки...
Ангел-херувим...
Дърво без листи...
Птичи вик над кръста.

Есенна носталгия

Непоносимо тежки съсипни.
Не мога да повярвам, че се случи.
До черното - кафявото пълзи...
Пред погледа - открай докрай разруха.

Един безкрайно скръбен, жив декор.
Тъгата в мен, предателски се люшва.
Прорастък сух, обкрачил мощен ствол,
с безумна упоритост го прегръща.

Къде сте белоснежни личица,
на цветове, в които вдишвах радост?
Като че птици в клоните съзрях?
Каква заблуда...
Мъртви листи падат.