В Южния парк

на мъжа ми

Пръснати сиви гугутки куцукат
край шадравана пресъхнал от жад.
Маси и столчета. Песен на гръцки.
Чифт гърбове в няма скука димят.
Покрай изящното брозово ято
няколко кучета спорят със хъс.
Възрастни двойки прикрепят душата
в спомени, свити на пейки без гръб.
Ронят дърветата сълзи по лятото.
че си е тръгнало, вече личи...
Клонки и дънери гният във блатото.
Чудим се как и количка стърчи?
Търсят разхлада тълпи по алеите.
Рикши под наем. Полепва ни прах.
Лятно е слънцето - само септември е,
но катеранките вече сноват.

И изведнъж, като в някаква приказка,
само на няколко мига отскок -
от суматохата
с тебе откриваме
своите стъпки от прежен живот...