Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, February 22, 2007

ДА БИ МОГЛА...

Отново пак е пролет, в цялата си прелест...
На тъжната природа тя лекува раните...
С най-нежното зелено, примесено със свежест –
и ето, че отново светнаха поляните!

Разпръсва минзухари, иглики и лалета...
Оголените клони също е белязала.
С палитрата се спуска и в тъмните дерета...
Дори небето в ярко- синьо е намазала!

Художници от веки се взират във боите и,
а те остават вечно неразгадан патент.
Пред нейните шедьоври сме мълчаливи зрители.
С талантът си достига най-звездния момент!

Тъй както виртуозно обагряш пак природата,
и зейналите ями обсипваш със цветя,
защо не можеш, пролет, да промениш и хората
– във тъмните души да пръснеш красота!

Wednesday, February 21, 2007

В РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Радостно потегляме на път,
вглеждайки се в утрото с надежда.
Къпана от слънце или дъжд,
Рила е примамлива и свежа.
Бързо преминаваме града.
Тихо и безлюдно е във него.
Сякаш е откъснат от света,
кротко свит в планинските основи...
Пътят се извива устремен – все нагоре,
мислиш го безкрен...
Движим се през живия тунел от дървета,
клоните преплели.
Рилската Обител е пред нас!
Сякаш е втъкана в планината.
Във упойващата тишина,
глухо стенат тъмните дерета...
Манастирът, в светлина облян,
кротко ни посреща и приема.
Движим се по едър калдаръм.
Всеки звук и шум, отекват в него.
Сводове, изписани с любов,
от ръка незнайна, с чиста вяра...
Водени напред от странен зов,
качваме и стъпалата стари...
Вътре сме, в Обителта...
Във сърцето й стоим смълчани.
Напоен е въздухът с тъга
и с надежда - във едно събрани!
Напластявани от векове,
древните легенди оживяват:
чуваме далечни гласове…
Вдигат пара старите казани...
Пее хор невидим за очи,
някъде отвътре, във душата...
Рееш поглед- горд орел лети.
Звън камбанен, влива радост свята!...
Бавно движат се по калдаръма стар,
сякаш неподвластни на живота,
свещеници облечени в раса...
С почит свеждаме пред тях главите.
В църквата мълчим и палим свещ.
Свещниците – пълни със надежди!
Вярващи молитвено стоят,
с вяра в Рилския Светец се вглеждат...
Дворът е изпълнен със народ.
Някои подхвърлят и монети,
в старото корито – за късмет...
Слънчев лъч игриво в него свети...
Вече сме отвън. Кипи живот.
Трябва да се влеем пак във него.
Лекичко докосва ни тъга...
Всичко ни изглежда променено...

СЪН В СЪНЯ…


Със сигурност частица броди там,
от моята душа, от мойта същност…
По улиците прашни на града,
понякога в съня си се завръщам…

Снишавам се над рижата земя,
а другото е вече зад гърба ми…
Потъвам във червената мъглa -
в пустинята Сахара има буря…

Потапям се в един различен свят.
Съвсем не е света Шехерезаден.
Тук приказките някак не вървят.
Приемай го, какъвто е създаден!

От ранно утро носи се гласът,
на близката джамия и загубваш,
магическото було на съня…
Над залива Бенгази се разсъмва…

Разсъмва се над светлото море…
Над палмите, които стават зрими…
Денят започва бавно да тече...
Защо да бърза, като “утре” има?!

Закритият пазар е град в града.
Там има на какво и да се чудиш!
Повлича те човешката тълпа…
Сред ритми и сред стоки се загубваш…

Ако ти трябва пресен зеленчук,
поемай към “Фъндъка” за домати.
Стандарти не очаквай. Няма лукс!
Не се мръщи. Избирай от земята.
Най- приказни са полските цветя!
Във чашките им, слязла е дъгата.
Незнайно как от сухата земя,
извира в диви багри красотата!

Към края на деня, Сахара пак
на някого, за нещо, е сърдита…
Над каменния град се сипе прах.
Мъгла от пясък скрива чак звездите…

Събуждам се. Било е сън в съня…
Във тъмното часовника поглеждам.
Смразява ме внезапно мисълта:
Там пет сърца почукват със надежда!

Tuesday, February 13, 2007

ЗА ДА НЕ БЪДЕ КЪСНО...


Не се скъпи на думи пълни с обич!
Помилвай уморената ръка.
И нищо, че при нея бил си скоро,
щом имаш път, отбий се и сега...

Пред теб животът е море-безкрайно,
а нейният часовник чука в такт.
Отбий се пак! Понякога и тайно...
Тя чака те от своя майчин бряг!

И само тя за всичко ти прощава...
И твойте тайни пази най-добре...
Макар, че на години натежаваш
за нея, ти, оставаш си дете!...

Не се скъпи на думи пълни с нежност.
Със своя дар, зарадвай я сега!
Не чакай утрешния ден, понеже...
понякога е късно за това!

Sunday, February 04, 2007

ПРЕДЧУВСТВИЕ


Аз знам, че ще се срещнем, там, някъде – в безкрая...
Две светло-ясни точки, на две души без плът...
Ще слеем, там, съдбите си... Усещам го и зная...
Там нейде ще се реем, към звездния си път...

Поели път от тъмното на тази земна болка,
ще полетим щастливи към свойта чистота...
Без спомени, без минало – олекнали и малки,
ще бъдем двама с теб, два лъча светлина!...

Ще полетим красиво, пречистени, в ефира...
А срещата ни тук е миг към този старт...
Две точки, две звезди – в небето ще пулсират...
Ще бъдем двама с теб! Отнякъде го знам...