Сама
Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското,
където
пулсира кроткият живот
и светостта е в песен
на щурец,
в невинен танц на жълта пеперуда.
И по въздишката на коренче
се вдигам
към меката повърхност
на прерийния океан...
Замирам от възторг
между ръждивите му
приливни вълни
и портокаловия залез.
Сама.
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското,
където
пулсира кроткият живот
и светостта е в песен
на щурец,
в невинен танц на жълта пеперуда.
И по въздишката на коренче
се вдигам
към меката повърхност
на прерийния океан...
Замирам от възторг
между ръждивите му
приливни вълни
и портокаловия залез.
Сама.
3 Comments:
Много ми хареса!
Много ми хареса!
Креми, благодаря ти, мила!
Много ме радват думите ти!
Изпращам ти своите далечни и топли поздрави!
Post a Comment
<< Home