НА ПОЛОВИН ЦЕНА…


Нощта изглажда бръчките до съвършенство.
Вечерните цветя разтварят чашки.
“Онази” улица изпълва се със сенки...
Плътта се люшка сластно и зовящо...

Тигриците, готови да разкъсват!
Изпъват, там, телата, като струни.
При лунна светлина очите лъскат –
на хищно-изгладнели млади пуми...

И тя е там. Но по-встрани. Очаква.
Прегъната, очаква на бастуна.
“На половин цена!...- от тъмното проплаква.
Съвсем за малко, можем да се любим...

На половин цена е нейната обява.
Възможно е надолу да я смъкне.
А улицата бавно опустява.
След всеки час, очите й помръкват.

През болката предлага тя да люби.
На капчици кураж от нея стиска...
А щрихите отново стават груби.
Луната избелява и увисва...

НЕПОЗНАТАТА


Появи се от някаква спирка.
Или беше от някаква гара...
Влакът бавно потегли, подсвирквайки.
На седалката свлече се вяло...

Средна възраст. Май ромски произход.
В обичайните рамки се вмества.
Но пък погледът казваше всичко...
Тази нейна душа бе във треска!

От очите извираше болка.
В огнен обръч гореше нескрита...
Тя не плачеше. Беше разбрала,
че от огъня съхнат сълзите.

Вън денят обещаващ приижда.
Срещу мен, тя полюшва се вяло.
Две очи вцепенено се вглеждат,
във кошмара на свойта жарава...

ЕЛИТЕН ЦИРК

Захвърлиха премените от соц-а,
със дъх на лавандул и крем “Ивета”.
Гелираха коси, бради и прочее...
Отсякоха: От днеска сме елита!

И шоуто започна с пълна пара!
Класици прекроиха в каламбури.
Замятаха гьобеци Зара, Мара...
Мъжете преобърнаха хастари...

Оказахме се зрители на цирка.
Арената прелива в клоунади!
Жонглират със бухалки и бутилки.
И всеки миг е пълен с изненади!

След бисове по родните манежи,
елитът разбираемо проплака –
по нови светове лелей копнежи.
Започна да кипи, навън каймакът...

Театрите отдавна опустели...
Там, паяци преплитат мухоловки...
Елитковците в цирка вият трели,
накичени със камъни “Сваровски”.

АСОЦИАЦИИ


Зашляпа тежко в гъстата трева.
Реката помътня от едри капки.
Просмука се през птичите гнезда.
Развихри се със вятъра за кратко.

Издебна гола младата гора.
Опита се с потоци да я дави.
Във раните от зимата плющя.
Безмилостно. Едничка не пожали!

В размекнатите преспи се разля
и издълба усърдно кални вади...
Надеждите за слънце пропиля.
Към сивотата, сивота добави...

Кой превъзнася пролетния дъжд?
Отвън порой изсипва, като бесен.
Оставя в мен привкус на сприхав мъж.
Че не цъфтеж, а просто идва...есен.

ПОСОКИ


Търкулваме петаче в нечия ръка.
След само миг – се мръщим на тълпата.
Най-първи сме в протеста за права,
а в къщи сме с правата на диктатор...

Говорим за природата с любов.
Мърсим я насаме, като клоака...
Приятелството къпем в благослов
но в нужда ли е, казваме: ще чака!

И даже братът, брата не щади,
размесвайки кръвта, ведно с водата!
Тогава кой ли може да спаси,
удавникът до шия, в кално блато?!

Ще падаме. Ще ставаме. И пак,
кръвта през раните ни, бавно ще изтича...
Докато не схванем главния урок:
че на света дошли сме – да обичаме!