ДЕТЕТО, ЗРЕЛОСТТА И МЪДРЕЦЪТ В МЕН

Ранени чувства скършено болят,
улучени от изстрели на думи.
Пронизващо мълчание в рояк,
потегля след словесните куршуми.

Надявам се, че пак ще зарасте
и цяло ято птици ще изпърха.
Отворих с чистотата на дете,
преди да чуя някой да почука.

Отворих и пропуснах. А сега
е болка. И е остро. И е трудно.
Детето в мен поглежда за дъга,
а зрелостта, раненото превързва.

Мъдрецът – най-желан и най подир
По светлите си друми ме повежда...
Красиво е със него. И е мир.
Той знае как, кое... И преподрежда.