Споделен къшей...

Нощвите се обаждат рано-рано
проскърцват равно -
баба меси хляба.
Пролазва хлад по голото ми рамо
Притегля ме сънят, но аз се браня.
Отскубвам му се.
Къщата ухае
на питките, разляли дъх на празник.
Последната под връшника се таи.
Нощвите са изстъргани и празни.
Загънати са всичките в месали.
Неустоимо е. Отчупвам крайщник
А на чардака утрото ме пари.
В небето белег от луна залязва...