Прелитане на ангели...

Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После - свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес?
А после да поиска малко дребни.
Броеше ги вглъбено цент по цент.
Повтаряше си... днес ще е последно...

Тя се нахрани с лекичък обяд
и тъкмо се накани да си тръгва,
той доближи.
Бездомен явно. Млад.
Измънка: как сте? И поиска дребни.
Не носеше във себе си пари.
Отдавна не заплащаше в банкноти.
Повдигна рамене. Разля коси.
Да, иска, но не може да помогне.
Той тръгна. После ясно чу: Момент.
Подадената карта бе в ръката -
Platinium.
Купете си за ден,
каквото ви е нужно. Ще изчакам.

Допиваше си чая със лимон,
когато той се приближи отново.
Държеше плик. Приведе се в поклон.
И ресторантът се изпълни с хора...