Да се завърнеш...

И съм отново тънкото момиче,
излязло любопитно след дъжда,
на улицата в локвите да тича
и да усеща чист и нов света.

Следобедът окъпан, припка с мене,
развял перчемче - скача на въже.
Сандалките са мокри. Боса фея -
играе на държави и царе.

И вдишвам аромата на живота.
Светът започва именно оттук -
от малката ни уличка. От двора.
От къщата със сивия олук.

И още помня мокрото тръпчиво,
което се разсипва след дъжда.
Опазвам си го истинско и живо.
Вълшебството е точно във това...