В тиха нота...
Щом дъждът, ти почукне със стъклени пръсти
и измамно притихнал със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
И с дъх ме обвий.
Ако вятърът в твойта мансарда заудря ядосан.
И зашепне неща, през които си минал насън...
Открехни, пропусни ме през тесния процеп.
Нека двама потънем в гласа на дъждовния звън.
Ще се удрят и плискат в прозореца светлите струи.
Ще се вихрят листата във луд менует.
Аз съм топлият сън, който твоята нощ ще застеле.
В тиха нота от нежна соната... ще бъда до теб...
и измамно притихнал със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни.
И с дъх ме обвий.
Ако вятърът в твойта мансарда заудря ядосан.
И зашепне неща, през които си минал насън...
Открехни, пропусни ме през тесния процеп.
Нека двама потънем в гласа на дъждовния звън.
Ще се удрят и плискат в прозореца светлите струи.
Ще се вихрят листата във луд менует.
Аз съм топлият сън, който твоята нощ ще застеле.
В тиха нота от нежна соната... ще бъда до теб...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home