Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, November 08, 2012

МЪЖЪТ, ОТДАВАЩ ЧЕСТ...

Дори да си останем непознати,
да се разминем в прилива от дни,
изписахме я, има я следата
на две красиво влюбени души.

А малката припламнала искрица
е ярка точка в звездния обков.
Най-нежната сред роя на звездите,
защото е родена от любов.

Митично хубав, в светлина изправен –
докрай ще нося образа от днес.
Не е, не е възможно да забравя
божественият мъж отдал ми чест...

ДЕТЕТО, ЗРЕЛОСТТА И МЪДРЕЦЪТ В МЕН

Ранени чувства скършено болят,
улучени от изстрели на думи.
Пронизващо мълчание в рояк,
потегля след словесните куршуми.

Надявам се, че пак ще зарасте
и цяло ято птици ще изпърха.
Отворих с чистотата на дете,
преди да чуя някой да почука...

Отворих и пропуснах. А сега
е болка. И е остро. И е трудно.
Детето в мен поглежда за дъга,
а зрелостта, раненото превързва.

Мъдрецът – най-желан и най подир
по светлите сидруми ме повежда...
Красиво е със него. И е мир.
Той знае как, кое... И преподрежда.

НЕСРАВНИМО

Съвсем за първи път е несравнимо -
и ангелът, и демонът – в едно.
А календарът сочи вече зима...
Изнизва се на пръсти есента.
Митично си красив. Дали го знаеш?
А погледът ти стапя до ядро.
Когато като бог пред мен застанеш –
възторгът се превръща в зарево.
А после нажежен вулкан изригва,
за да си кажем с всички сетива:
Това си ти.
Това съм аз.
И стига.
Мигът завихря лава и заря...

РАЗХОДКА КРАЙ МИЧИГАН

Носталгията тук най-звънко крачи.
Дори да слезеш на самия бряг,
отчетливо я чуваш и във здрача.
От равен ход се втурва даже в бяг...

След дневните прилежни осем часа,
душата ти се моли за покой.
И ето, вдишваш мир край езерото.
А спомени – рояци, Боже мой...

Намират те и парят до сърцето,
прекрачили прегради от стъкло.
Преминали през сгради до небето -
се свиват примирено във сълза...

СПАСЕНИЕТО

Кое ми дава сили да вървя
през този сдупчен свят от фалш и пози?
Загнива, порьозен от лъжа
и с още много сложни диагнози.
А философът рекъл: суета!
Каквото и да правиш – ще потъне
във бързея на мътната вода,
така било е и така ще бъде!
Кое ме прави силна да съм тук
и лилии в мътилка да засявам?...

През всички гнили мостове накуп -
невинен птичи полет ме спасява...