Момиченцето
Пристигна без букет. Съвсем самичка.
Днес майка й работи от зори.
Гъмжи от ученици, ученички.
От майки, лели, дядовци, бащи.
А всичко й е ново, непознато.
Средата на септември е.
Звъни -
звънецът кани: давайте нататък...
А тя не знае накъде дори.
Придърпа в смут копринената рокля.
Навярно точно нея виждат как
е дребна и объркана. Самотна.
Уцелваше я шумният им смях.
“На единайсет вече си голяма,
на добър час, аз трябва да вървя!:” -
целуна я и тръгна запъхтяна.
Но днеска точно, май не е така...
И вярвате ли в ангели и чудо?
Един такъв в момента прелетя...
Изправи я. Поведе я безшумно.
И тя порасна с другите деца...
Днес майка й работи от зори.
Гъмжи от ученици, ученички.
От майки, лели, дядовци, бащи.
А всичко й е ново, непознато.
Средата на септември е.
Звъни -
звънецът кани: давайте нататък...
А тя не знае накъде дори.
Придърпа в смут копринената рокля.
Навярно точно нея виждат как
е дребна и объркана. Самотна.
Уцелваше я шумният им смях.
“На единайсет вече си голяма,
на добър час, аз трябва да вървя!:” -
целуна я и тръгна запъхтяна.
Но днеска точно, май не е така...
И вярвате ли в ангели и чудо?
Един такъв в момента прелетя...
Изправи я. Поведе я безшумно.
И тя порасна с другите деца...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home