Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Wednesday, August 23, 2006

КАМЕННА ЕЛАДА


Когато слънцето от зрялост заслепява,
и залезът се къпе в свойта кръв...
Бузука нейде тъничко запява...
На дюнер и бензин приижда лъх...

Акрополът, когато те приканва
да слееш своя миг със вечността...
И Пантеона в онзи свят те грабва –
където няма място за смъртта...

Когато омагьосан от морето
приседнеш и навътре впиеш взор...
И в полумрака кораби засветят,
очакващи сигнал за коридор...

Когато след обход за сувенири,
усетиш, че си вече без крака...
На чашка узо пред бистрото спираш
и кажеш си: Прекрасен е света!...

Добре дошъл във Атина тогава! –
намигва ти небесният разкош...
И сякаш чуваш древната Елада,как шепне във тъмата: Лека нощ!...

Friday, August 18, 2006

ЛИСТ ДЕВЕТИ...


Там ужасът навеки вкаменен е...
Кое сърце човешко го поиска?!
И писъкът в небето е заседнал...
Нима човешки разум го измисли?!

Осанката свирепа на злодея,
завинаги ще хвърля тъмна сянка!
Ни времето, ни вятър ще отвее
на дявола зловещата седянка!

На календара онзи лист девети,
почернена душа не ще разтвори...
A нечия ръка посява цвете,
Което, там, покълва всяка пролет...

И ужасът навеки вкаменен е!
На постамент от болка е застинал...
Напомня ни, че някой за последно,
любимите целунал и заминал...

Tuesday, August 15, 2006

ТЪРСЕТЕ НАЧАЛОТО!

Със идването на света сме вече грешни.
Белязани сме всички от греха.
Товар да носиш, винаги е тежко.
А той е с нас до края. До смъртта.

Богатството не може да го снеме.
Не се купува свята чистота.
На прежния товар притуряш бреме.
Парите не очистват от греха!

Омразата към брата ни погубва.
Спомнете си свирепата тълпа,
която викаше “Умри!” безумно...
А той прости й в мъки за това!

Жигосани сме всички от греха!
Подмамва ни рогатият с клепало...
Животът да запазим. И света.
Да търсим всички светлото начало!

Wednesday, August 09, 2006

Посвещавам на Джан…

Когато те пронизва остра болка,
а собственото име сочи – Джан…
На старата кола виси табелка
с невидима добавка “ветеран”…

И някъде на юг цъфтят горите…
Но този цвят, така не си видял.
Не си усетил нивга аромата,
на цъфнала гора от портокал…

А шепота ревнив на океана –
и той не е за тебе отреден...
Понякога го мяркаш на екрана,
учуден, че отново пак е ден…

Край твойта ветеранка, цели къщи
и яхти профучават все на юг.
Старицата прекъсва и се люшка,
готова да сдаде багаж и дух…

В дома ти те поглеждат безучастно,
както поглеждат стария диван…
За теб отдавна е пределно ясно,
че котарака Пит е по-желан…

И болката пронизва те изцяло.
Чак във душата впива арбалет…
Отде се взема, всъщност, този дявол?!
-За кой ли път това се питаш днес!

Но отговор не идва. За разтуха,
забиваш поглед в празната стена…
Бутилката от джин е вече суха -докато падне лепкава нощта…