Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Friday, January 23, 2009

Жена

Жена съм -
не да бъда стока на нечий прашен рафт в душата...
Със огъня ми не да палят ароматична свещ за стил.
От нежността ми не да късат салфетки за банкетна маса.
На любовта ми не да плюят и да я плашат със тротил...

***
Жена съм,
за да бъда цвете, разтворило венче за слънце.
За някого да бъда утро, и мъдър ден. И знойна нощ.
Да съм разлистване на пролет. Въздишката на малко зрънце -
покълнало в недрата топли след тихия, обилен дъжд...

Tuesday, January 20, 2009

Поне до пет...

В памет на майка ми

Събуждаш се дочакал в ужас утрото
Прелъгал си и тази нощ смъртта.
А можеше да си в света на мъртвите.
Не бързай. Имаш месец... или два.
Какъв ти месец? Искам да остана!
До лятото. И после. И докрай.
Попитай нас, защо таим омраза,
когато срещнем думичката "рай".
Попитай ни след гадната “терапия”
След нея само... съсък на коса...
Попитай нас огледалата пратили,
по дявола... Без сили за това:
да те поглеждат две очи на скелет...
Блазе дори на малката муха,
че има свойто доживотно време.
А твойто - месец. Или само два.
Попитай ни останали по милост
как лъжем дните да забавят ход.
Да видим пак цъфтеж. Да вдъхнем пролет.

Животе скъп, преброй поне... до пет...

Friday, January 16, 2009

Стих в небето

Просторът се огласяше от говор.
Разказваха. Подвикваха във хор...
Към залеза на зимния следобед
летяха диви патици с възторг.

Усетих самотата как се пръсва...
на късове пронизващо стъкло...
Разпъната до кръв... висях на кръста...
А вместо мен тя пишеше писмо...

Потапяше парчетата в кръвта ми.
И диплеше в небето ред по ред.
Пренасяше отгоре песента ми...
На фон във синьо... прокърви куплет...

Monday, January 12, 2009

Момиче на реката

Едно момиче слиза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак полъхна и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.

Едно момиче тича през тревите.
Ах, мащерката в стъпките му тръпне.
А слънцето си плисна на очите
и синия месал простря да съхне.

Едно момиче сваля тънка рокля
тъкана от щурци в тревите късни.
А слънцето безсрамно се промъкна
и мургавата плът със зной изпръска.

Monday, January 05, 2009

Планета обич в женски длани

Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.

За някого е свиден армаган.
За друг е непосилно тежко бреме.
Но не защото обич е познал,
а просто е пропуснал да си вземе.

Не зная колко стъпки предстоят
до онзи ръб след който е мълчание.
Пристъпвам боса. Нося своя къс...
... една планета обич в женски длани...

Sunday, January 04, 2009

Контрасти

Каква невинност! Колко чистота,
над омърсената земя се свежда.
На фон във синьо пухкави кълба,
развиват свойта тънка, бяла прежда...

Небето, като стъклен похлупак,
над хаоса ни земен се привежда.
Ефирна нежност - върху лепкав мрак,
пропит от бедност, скръб и безнадеждност.

Под финия лазур клокочи ад!
Земята си превърнахме във блато.
Идеята за мъдър, земен свят...
разчетохме във шифър ...наобратно...