Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, October 19, 2006

МОЯТ ДОМ


Самотен остана домът ми. Без никой.
Със няколко стари саксии с цветя,
които от чакане тъжно линеят,
а после от мъка, оклюмват листа...

Там тихо е.Чаши, чинии не тракат...
Не чува се говор. Вода не шурти.
А само часовникът тихичко чука -
в очакване вярно, минути брои...

Безредие леко, от визита кратка:
разтворена книга в забрава лежи...
На бюрото струпани няколко папки...
Във ваза букет, самотата суши...

Прозорецът, вече, измъчен до болка,
от взиране в пътя...Той чака ни нас!
Не можем да видим, далече сме, колко
дъждовни сълзи е пролял той без глас...

Домът ми!
Домът ми!
Той вярно ме чака.
Безмълвния стожер
и пристан любим!

Как можем да бъдем щастливи,
О, Боже,
далеч от дома си, за който скърбим!

Monday, October 09, 2006

БЪЛГАРИЯ

Пресъхнали са сълзите в очите ти.
Почти не вярваш вече в чудеса.
Разпръснаха се бавно през годините
децата ти под чужди небеса...

Отдавна си забравила какви са,
на радостните хора стъпките...
Като с кинжал тъгата те пронизва...
Не свършват ни теглата, нито мъките.

Притихнала от болка преживяваш
на своите чеда-безродни хулите.
И странно е как още оцеляваш
огъвана и кършена от бурите!

Под четката на майстора-художник,
под сръчните ръце на скулптора,
във образ на страдалка аз те виждам -
тъй свята и красива. Тъй измъчена.

Живот и топлина във тебе вливат
достойните, които те обичат.
От свойта обич в тях живот преливаш.
Тежко на тези дето те отричат!

Със трънния венец пристъпваш тихо -
обиждана, обичана и славена...
Със образ на страдалка и светица
си наша скъпа майчице, Българио!

Sunday, October 01, 2006

ЕДИН ЖИВОТ


Ех, трябва да го изживеем,
все някак този наш живот!
Додето нивата засееш
и жетвата е под въпрос...

Додето израсте дръвчето
и избуи да дава плод,
понякога плода опитваш,
понякога, бере го друг...

Един живот съвсем не стига
(понякога) за плодобер…
Но всеки, всъщност, сам избира,
живот със точния размер.