БЕЛОГРАДЧИК
А вятърът
се спусна леко
от каменните рамене
на вечността.
Понесе с
плаща си
цветя,
пера от птици,
шепота на нощи
и мирис на небе.
Преметна го
над сънения град
и леко се издигна
пак нагоре,
танцувайки по
скалните била.
Прошепна си
по нещо със орлите.
*
Във ниското
градът просветна
с червените си покриви.
Гората щедро ръсна
първите си листи в жълто.
Октомври е.
се спусна леко
от каменните рамене
на вечността.
Понесе с
плаща си
цветя,
пера от птици,
шепота на нощи
и мирис на небе.
Преметна го
над сънения град
и леко се издигна
пак нагоре,
танцувайки по
скалните била.
Прошепна си
по нещо със орлите.
*
Във ниското
градът просветна
с червените си покриви.
Гората щедро ръсна
първите си листи в жълто.
Октомври е.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home