ПОНЯКОГА...

В памет на Таня

Понякога на нишка се крепи едва животът.
А този свят, понякога, не става за подслон.
Понякога орисниците биват и жестоки...
Душата ти, понякога, все търси топъл дом.

Понякога под слънце си, а просто се вледяваш.
Над бездните, понякога, се точи твоят път.
Понякога на късчета сърцето си раздаваш.
За този жест, понякога:”Разпни го!”- ти крещят...

Понякога безумен си - врагът обсипваш с нежност.
За обичта, понякога, отвръщат ти с шамар.
Понякога загубваш се сред дебри от враждебност.
С кървящите си рани, понякога, си сам...

Понякога душата ти от болка се пропуква,
любимите, когато улучват те във гръб!
И казваш си понякога:”Добре ще е – до тука”...
Понякога намираш, сам пътя за отвъд.


НИАГАРА


Изглежда Бог те е създал, за да напомняш как нищожни сме.
Заставаме пред теб в почуда, примесена с мистичен страх.
За миг изсипваш свойта мощ, във стенещото си подножие...
Замираш сетне укротено, за да се втурнеш бясно пак.

Стоим пред твоята стихия, а воден прах отвред засипва ни...
Какво си точно: земно чудо или спонтанен Божи гняв?
Неспирен рев кънти в простора, сърдито, ядно, оглушително...
Пречистени сме и смирени, досущ, като при Водосвет!

Бе съдено да спра пред тебе, когато слънцето догаряше
и облаците оцветило със багрите на своя плам...
Когато птица ожъдняла, над теб, в небето бавно плаваше...
И ако рай и ад се срещат, със сигурност се срещат там!

НОЩЕН ДЪЖД

Дъждът облива златните кубета.
По сивия гранит тече река…
В такава нощ позлатата не свети,
през плътната завеса от вода…

Вали дъждът и иска свойта мъка
със някого, сега, да сподели…
По тъмните прозорци тихо чука,
решил, така, да броди до зори…

Облива тихо София- среднощна.
Притичват смело късните коли…
Трамвай, самотен, странно се поклаща.
Под колелата гейзер чак хвърчи…

Дърветата корони тежки свели,
с въздишка ронят клонки и листа…
Деца без дом, под тях в неволя спрели
и спят преплели мършави телца…

Вали дъждът над София-среднощна.
По мъртвите прозорци той плющи…
О, той ще броди. Ще почуква още.
За мъката ще пее до зори…





ВРАТАТА


Забравиш ли вратата към природата,
то значи, че на друга си почукал.
Навлезеш ли в пространството през другата,
със сигурност във избора си сбъркал.

Придърпал разрярен докрай завесите,
в мига, когато слънцето изгрява,
и ти помахват радостно дърветата...
Това е знак, че от живота бягаш!

Останал вътре в плен на меки мебели -
лъжлив уют за морните ти стави.
Изкуствени слънца над тебе светят,
разпръснати модерно по тавана.

Усещане за гуру с умна техника,
по видове и функция различна...
На практика си просто неин пленник –
със очила и кашлящ алергично.

А тайната е семпла: следвай порива!
Човешката природа следвай просто.
Недей засенчва слънцето със щорите!
Порадвай му се! Тук сме само гости!


21.08.04.

ЗВЕЗДИТЕ”

Засипват ни със “звездна” информация,
на всеки кръгъл час или пък два:
“Звездите” от екрана що са казали
или пък как са кимнали с глава...

Къде са купили незнаен остров
или пък с кой направили годеж...
Дали получили развода лесно,
или с кого вечеряли на свещ...

Поспрете! Опомнете се и стига
сте мътили небесния разкош!
Звездите на небето кротко мигат
и скромно украсяват всяка нощ!

Ако ви трябва блясък да ви смае,
не го търсете в лъскав маскарад.
Там не е истински! Фалшиво свети,
докато трае жалкият парад.

Нима не светят звездно тези хора,
в науката открили чудеса?
Или пък тези, своя кръст поели,
на страдащите радост да дарят?

За тях се пише също ежедневно,
но някъде във края на реда...
По-важно и модерно е да знаем
къде “звездите” шестват из света!


Едните ги познаваме до болка -
блестят, докарани от модни светила,
а другите - незнайни са и скромно светят,
но озаряват пътя във нощта! - 27.01.03