С криле на вятър...
Една година без Гениалния наш поет Радко Радков
На Мария
Как искам да ми кажеш пак това -
говорих с татко. Чух го и е друго.
А после да си бъбрим за неща
по женски споделени -
дълго, дълго...
Ще пазя онзи прелестен сонет
от него с обич - докато съм жива.
Безценен дар от светлия Поет,
чийто песни ще красят Всемира.
Уж времето лекувало скръбта?
Не го и вярвам. Толкова е ясно,
че не зараства и е все така.
Че болката е прясна и кървяща.
Изваял със словата си небе,
потъна в него със криле на вятър.
И Там е “скитник-крал” със лист в ръка.
Лирикът нежен - отлетял с ятата...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home