КОНТРАСТИ

Каква невинност! Колко чистота,
над омърсената земя се свеждат...
На фон във синьо пухкави кълба,
развиват, сякаш, свойта тънка прежда...

Небето, като стъклен похлупак,
над хаоса ни земен се привежда...
Ефирна нежност - върху лепкав мрак,
пропит от бедност, скръб и безнадеждност...

Под финия лазур клокочи ад!
Земята си превърнахме във блато...
Идеята за мъдър земен свят,
разчетохме във шифър ...на обратно.

ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК


А градският часовник бе замръзнал в три…
Във кой ли миг е спрял да отброява –
и радости и скърби и съдби…
И болки и надежди и раздяли…

Във някой трети час на ден или пък нощ
е спрял в мига на нечие рождение…
Във някой трети час, отмерил нов живот
или момент в отвъдно преселение…

Стои застинал там, на кулата в града
и бледият овал полека пожълтява…
Очаква милостта на нечия ръка,
за да се втурне пак да отброява…