В един морски следобед

Картините са сместени на пейка:
Море. Скали. И пак море. И лято.
Художникът довършва нещо седнал.
Напълно е отсъстващ от тълпата.

Тълпата ли? О, тя е оредяла.
В момента дъвче някаква закуска.
Съвсем не е предишното стъргало.
И жегата започна да отпуска.

А чайките приличат на хвърчила.
Във ниското крещят с привична дързост.
Следобедът провлача крак лениво
Септември е. И закъде да бърза?

Фамилната гостилница отваря,
надявайки се някой да поседне.
Под масата във беличко застлана,
две котета блажено си подремват.

Поглеждам във рисунката дискретно:
следобедът в приятният му градус,
небето с чайки - сякаш дрипи в бяло
и... моето усещане за радост...