На една чикагска улица

Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено” - угасват.
Под навеса на спирката във брик
е пусто и скамейката е празна.

Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.

Рекламите крещят във цветове:
“При нас купете свежи зеленчуци”.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.

Един бездомник, или уморен -
е свит одве в безцветната си риза.
Мотрисата потъва без билет
в купето на нощта, която слиза...

Песента

Засрами се - денят навън се крили,
а миглите й лепнат.Още спи.
Продума снощи, че ще е ранила,
а дреме във постеля. Гледай ти!

Виновна съм. И колко съм виновна! -
шепти Гергана. Бъбри си сама.
С водица пълни шарената стомна.
Ще те настигна, бабо, ей сега.

Заприпка ведра, волна и чевръста.
А утро като утро ли е то?
Подтичва чак пътечката на пръсти.
Цветя. Небе. И горски чудеса.

Стъписа се пред нивата на място.
Усмивката й - скършени крилца.
Там баба й със смъкната забрадка,
оплаква в песен нечия съдба...

Логове на светлината

Не позволявай сивото във днес
да скрие цветовете на живота.
Ако не сториш нещо да го спреш,
злосторникът ще продължи нататък.
Ще цапа с безобразния си спрей,
докато стигне центъра на всичко.
Кажи му го едно в едно: е-хей,
животът не е сив! И го обичам.
Когато вече дни се лее дъжд
и в някой миг госпожа самотата
почука със багажа изведнъж...
Не я приемай. Потърси приятел.
Разпускайте пред чаша топъл чай,
докато тя, нахална по природа,
потегли с антуража си оттам.
С приятеля и бурята е ромон.
Логни се в светлината на деня.
Със сетива, в най-чистото сърфирай.
Ще стигнеш във сърцето на това,
където за ID...
е твойто име...

Небето е за птици

Завръщат се мъжете у дома.
С войнишките си дрехи се завръщат.
Уж не е като от война,
а сълзите и радостта са същите.
Ще вдигнат вечерта тържествен тост -
и жадно - за Живота! - ще отпият.
Очите ще преливат от любов,
но в блясъка им и тъга ще има.
Не, няма да е както бе преди.
И сънищата ще са по-различни.
Уж, раната отдавна не кърви,
но все припарва, ей така - от нищо.
При спомена за сринатия дом...
И как над него затрептя зорница...

Там той разбра. И тук разбра.
Небето е едно. И е за птици.

Неповторимо

Веднъж се среща истинска любов.
И чистото приятелство е рядкост.
Приятел ще те пренесе през брод.
Любимият - ще стане мост над пропаст...

С приятеля за всичко си кажи.
Любимият те чува и без думи.
Пред чаша чай със него се мълчи.
Приятелят с утеха те лекува.

В Приятелството не домува злост.
Любимият до края ти е верен.
Прегради няма в чистата любов.
Приятелят ти дава, но не мери...

Пропука ли под твоите нозе,
посегне ли разломът да те грабне...
Приятелят не ще те предаде.
С любимия - ще полетите заедно.

След бурята небето взема дъх.
И щом под него още си изправен,
красивата любов е онзи връх,
до който и приятел е застанал.

Милост

Какво не стори да й угоди -
На всяка дума “майко” й хортува.
Не рачи и до днеска да склони
веднъж да се обърне с блага дума.

Не й е кръв. Не й е дъщеря.
Но ей така, с добро да я помилва.
Нима е грешна, като е снаха?
Все с укори и погледи я жилва.

Не сгъва крак Гергана от зори.
Подрежда. Готви. Двора попремита.
А старата сподиря и сумти -
защо го прави без да я попита.

Не е желана. Знае го това.
В гръдта й натежава жежка рана.
Прекрачи прага с много доброта.
Кое събуди пъкления дявол?

Обича го и трябва да е тук!
Във нея вече нов живот се листи...
Един врабец във ниското кръжи.
Последва го с очи и се прекръсти...