Той е мойто момче

Той е страст и невинност -
съчетал е мъжа и детето.
Изумително може
и безкрая да вмества в небе.
А когато е влюбен,
е чаровник желан от жените.
Той шепти, той омайва...
Ту е взрив.
Ту е в пазва врабче.
А реши ли да влее
във кръвта ти магичното биле.
О, тогава горко ти –
тя парливо кипи. Не тече.
И е сладък вълшебник -
щом политнеш с килимче до него...
Той е лава и нежност.
Той е мойто момче.

Когато светът е тишина...

На брат ми

Понякога изнервени от шум –
от звуци, децибели и от крясък,
се дразним и от щурчовия звън.
И от вълните със нестихващ плясък.
Но само е понякога.
Пред сън -
приканваме щурците пак за песен.
Заставаме по залез на брега,
но този път морето ни унася...
Когато сме със влюбено сърце...
Когато...
И когато...
И когато...

А, те не чуват своето дете.
Гласа си не познават.
Тишината...
... не знаят, че е вик и че зове.
А, прелестта на Лунната соната?

За тях светът е багри и тъга.
Четат по устните...
Превеждат... по душата.

Тежко вино...

Ти си силното вино, от което потръпвам.

Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.

Аз съм твойта малага.

И се пием на глътки...

Нашта знойна въздишка пълни плътен бокал.

До ръба му замайващ, с теб допираме устни.

Пием бавно и жадно подлуделия сок...

Ти - оттам,

аз – оттук...

Закипява кръвта ни...

Гъсто, тежко, пенливо - ни опива до смърт.

Прости ми, мамо

Опазих я.
Същата рокля е, мамо.
Онази, от слънцето взела цветя.
Не помня отде ми я купи тогава.
Преминах със нея през всички лета...
Намерих тетрадката.
С ръфнато крайче..
Последно - запомнила твойте ръце.
Когато ги писах – бях точно шестнайсет.
С душа на жена и с очи на дете...
В самотните нощи над тях си стояла,
над моите трепети
с влажни очи...
А после и с болки навярно си чела...
Във шкафа с писмата открих, че лежи.
Опазих я роклята...
Думите също:
Без подлост, животе, през теб ще вървя...
Животе мой...
Сълзите ти си преглъщала...
О, майчице, колко далеч съм била...

На петата крачка...

Остана малко... Близо е реката.
Във тази част е тихо езеро.
Не ме изпускай.
Дръж ме за ръката.
О, силен си... Хвани ме с лекота.
Красиви са червените звездички.
Отскоро разлюляха стъбълца.
Сега насам...
По стръмната пътечка.
Задъха ме, забързано момче.
Почакай, виж лалето... от копитце.
Сърните са били на водопой.
А крачките оттук са точно трийсет.
Не ми ли вярваш? Е, тогава брой...
Очи затварям. Искам да ме водиш.
На пет... хитруваш...
Чувствам твоя дъх...
Под нас земята топло се разтвори...
Небето полетя надолу с вик...

Единствен

Подхлъзвам се във ледения мрак.

Прозорците бездушно ми намигат.

Не мога да помръдна.

Нямам дъх.

Тогава кой полека ме повдига?...

Когато в къщи се рушат стени

от тежки думи...

И денят се срутва...

И в мен боли.

И въздуха - боли...

С кого оставам в мрака полумъртва?...

След толкова години го познах...

След толкова животи вкусих прелест.

Протягам си ръката...

Пада мрак...

Тогава кой Единствен е до мене?...

Ти, Господи.

С Теб през хилядолетията...

Премитам леко пръстения под.
Ухае ми на сън и зазоряване.
Отдавна си излязъл. Беше нощ.
От ласките ти още съм замаяна...
Потръпвам от жарта им.
Ех, жена, кое е време?
Дълъг ден те чака.
Наказвам се за слабостта сама:
Обичай го, но не пилей зърната...
Денят е крина пълна със зърна.
А зърното овреме се посява...
Сандалите пристягам и кръжа.
И огън трябва. Ровя за жарава.
А слънцето се свлича.
Вече знам,
че крината е празна и доволна...
Присядам на затопления праг.
Очаквам те.
Щастлива съм до болка.

Възторг

Сега съм тук, където волността
безшумно и ритмично - леко диша.
Където има място за река.
И място край реката - за върбите.

Където всяко стръкче има дом.
И никой не намира за излишно,
че кленът се е приютил до бор.
Където и в тревите има птици.

Сега съм до невинните сърни,
които срещат изгрева от чисто.
Където детелината е с три,
а много често с четири прилистия..

Където между клоните виси
парче небе във синкаво-небесно.
И вятърът ту милва, ту кръжи.
С уста подсвирва. За годеж калесва...

Сега съм миг, откупен за възторг
И ням възторг обагрен във зелено...
Намерих го... намерих своя дом.
И моят дом щастлив... намери мене.

Тази вечер...

Тази вечер небето е мистика.
Тази вечер небето е див ритуал.
По-красиво не е и измисляно –
Смес от рози и взрив –
над карминен воал.
Тази вечер е синьо предчувствие.
Ореол в ореола .
Във лазура - лазур.
В тих екстаз... всяка багра празнува...
Светлината въздиша във разкош без контур.
Спрях на пътя встрани, занемяла...
Призовах те до себе си, моя Любов...
Тази нощ е различна и зряла.
И дъхът ми замря под кармин и седеф.