Гарата
Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
Петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица.
Камбанка със прокъсано въже...
Часовникът издъхнал в единица -
под нощно или обедно небе...
Забрава между плочите прораства.
Неизброими стъпки в спомен спят.
Забързани съдби, с билет за влака,
така очакваният важен влак...
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
Петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица.
Камбанка със прокъсано въже...
Часовникът издъхнал в единица -
под нощно или обедно небе...
Забрава между плочите прораства.
Неизброими стъпки в спомен спят.
Забързани съдби, с билет за влака,
така очакваният важен влак...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home