Приятели
На Николай Тонев
Когато чух гласа ти го разбрах -
самотните пространства са изтрити.
Приятелството не е само праг,
а топъл дом иззидан от душите.
И както аз светлея в твоя ден,
така и ти из моя се разливаш.
Понякога насън ще си със мен.
Понякога във твоя ще замирам.
Недей допуска болката да спре -
неканено да влезе - грознолика.
До теб ще бъда щом ме назовеш.
Във трудния си миг ще те повикам.
Когато чух гласа ти го разбрах -
самотните пространства са изтрити.
Приятелството не е само праг,
а топъл дом иззидан от душите.
И както аз светлея в твоя ден,
така и ти из моя се разливаш.
Понякога насън ще си със мен.
Понякога във твоя ще замирам.
Недей допуска болката да спре -
неканено да влезе - грознолика.
До теб ще бъда щом ме назовеш.
Във трудния си миг ще те повикам.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home