Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Friday, November 24, 2006

НА КРАЯ НА ЗЕМЯТА...

Посвещавам на Мери Даулинг


Един забравен град, на края на земята,
прикътал се във пазвите на китна планина...
И скромен дом, във него, с табела над вратата...
Под името “сирашки”, на всички, е познат.

Там мънички сърца почукват вътре в него,
лишени от магията на майчина любов...
Крачета и ръчички са ледено-студени...
В очите им чете се един безкраен зов!

Тъгата се прокрадва и пъпли многолика...
Гладът почуква често на външната врата.
Душите наранени, болезнено са свити -
в един сирашки дом на края на града...

Една човешка длан, протегната със обич,
две мънички ръчички дарява с топлина...
Един светлинен лъч... Един прекрасен порив...
В един забравен град, на края на света...

Sunday, November 19, 2006

ДРЪВЧЕТО


А ти цъфтиш накипрено напролет...
И в златна есен даваш своя плод...
Над пътя прашен клоните надвесваш
и в пълен блясък, оцеляваш в смог!...

И с нежни листи тихичко пошепваш
на този луд и вечно бързащ свят –
ръмжащ, сърдит, почукващ и потракващ...
За твойта красота, бездушно сляп!...

Във бури снежни, пак си там – над пътя,
надвесено над бързите платна...
И в летен зной протягаш сянка плътна...
Но кой ли има нужда от това!...

Летят колите вечно в две посоки.
Колоната не спира да тече.
Разперено грижовно над потока,
със клонки маха пролетно дръвче...

Sunday, November 12, 2006

ЕСЕНЕН МИГ


Вълшебна есен – радост за очите.
И за душата тихо тържество...
Магия са, магия са боите,
с които ръсиш листи и била!

До нежно жълто – пламъци червени...
Червеното - примесено с пастел.
А клонките на борове зелени,
завършек са на пищен акварел...

Красива есен, багрите разпръсва.
За всекиго е скътала тя дар!
Научиш ли се где да го потърсиш,
ще сетиш миг с невероятен чар!

Макар и кратък не, не го пропускай!
Попий го жадно с поглед и душа!
Посей мига вълшебен, ако искаш
сърцето ти да жъне красота!

Прекрасна есен, радост за очите!
И за душата тихо тържество...
Божествен миг от дълбините бликнал!
Aз благославям твойто рождество!

Thursday, November 09, 2006

НАШАТА ПЕСЕН

И нашата песен се носи в простора.
Сърцата ни пълни с възторг!
Дори и без думи, със звуци говори...
Как чудна е – ние си знаем!

Когато я чуем, душите оплита
и странно се свиват във жал...
И спомени мили и скъпи долитат...
Как тежко е - ние си знаем!

Тя носи ни там над поля и балкани...
Над нашата родна земя.
Във нея и мъка и обич са сбрани.
Как свидна е - ние си знаем!

Пречистени, даже, със нея политаме,
на нейните силни криле...
И звуците жадно, до края попиваме!
Как скъпа е – ние си знаем!

И Българска песен се носи във Космоса,
надминала даже звездите...
Най-тънките струни в душите докоснала...
Какво ни е – само не питай!

Sunday, November 05, 2006

ЕВОЛЮЦИЯ


Съвсем несъмнено е – крачим напред.
Онези нелепи години назад са.
Векът електронен е вече в разцвет.
А онзи технически вече не властва.

Създадохме нови и чудни неща:
компютри с размери, почти като нокът.
И раждаме вече по-умни деца,
които по ум доближават робота.

Във чувствата, също бележим възход.
Сега мисълта е предметна и ловка.
Поставиш ли някой под прицел суров
и същият пада в магическа клопка!

Оръжия вече не дрънкат сред нас.
Със лазери действаме винаги точно.
А чуем ли някой да фъфли за власт –
съмнение няма! За враг е нарочен.

Човечност и милост държим пък на склад.
Във новата ера звучат архаично.
И колкото повече ставаш богат,
толкова туй те издига във личност!

Природата вече е само декор.
Избягваме с нея директни контакти.
А птичият свят се оказа позор!
Щамове носи - са новите факти!

Що ли ни чака тепърва напред,
с толкова умни деца, че и внуци?
Скоро в архив ще поставим “човек”.
Дума по-модна ще трябва да търсим. -