Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Saturday, March 28, 2009

Софийска Мадона

Лятно-цигански есенен ден.
От онези софийските, пъстрите.
Сякаш въздухът трепка в рефрен.
А пътеките стъпват на пръсти.

Диви кестени кротко валят
И разтворили лъскави тайни,
ни препъват: поспри своя път.
В гласовете се вслушай за малко.

Намалих своя ход. Занемях.
Бе наглед нещо твърде привично:
тротоарите пълни с коли.
Между тях се провира момиче.

Спря внезапно и нейде се взря.
И ръката задвижи чевръсто...
Срещу кръста на църква, сред прах...
Тя, Мадоната - тихо се кръстеше.

Friday, March 20, 2009

Паричка на глухарче

Събуди се! Събуди се отново!
Едно засмяно утро ме посреща вън.
Дълбоко вдишвам аромат на пролет.
Във въздуха се носи нежен звън.

Гората бе така измършавяла,
а днес преметнала зелен крепон.
От радост всичко бърза полудяло.
О, то е ясно, кой му дава тон.

И птиците след дългата раздяла,
не спират да си шепнат как-кое...
Така обичам тази тяхна врява.
Вълшебна е под синьото небе.

Паричката на жълтото глухарче,
търкаля се в наболата трева.
Ах, чакам те скокливо цигуларче.
Цигулката настройвай отсега!

Thursday, March 12, 2009

Слънчогледи

Слънчогледи сънуват любов
и очакват сънят да се сбъдне...
Слънчогледи край прашния път
чакат изгрева в свойто разсъмване...

Слънчогледите пият лъчи
И от вятър игриво се рошат.
Във душата пръстта им горчи
А мечтите им слънцето дишат.

Слънчогледи под синьо небе
светла обич сънуват несресани.
Слънчогледи край прашния път...
И на изгрева радост калесана...

Wednesday, March 11, 2009

Пристан...

Мое тихо пристанище,
уморено от бурите...
Със привързани лодки –мечти.
След нощта все ме чакаш.
Не заспиваш до съмване...
Пристан мой, в млечно-бели зори.
Мое вярно пристанище,
избеляло от слънцето...
И пропито от сол и сълзи.
Отегчено от писъка на гневливите приливи
Някой ден ще стоя до зори.

Ще разпръскваме спомени.
Бели птици над лодките...
ще потеглят в морето на път.
Мое тихо пристанище...
Не, недей да тъгуваш…
Ще остана с теб, моя любов...

Friday, March 06, 2009

Баща ми

Пак съм твоето малко момиченце
със безредно разсипани къдри.
Твоят поглед ми казва: Обичам те
Но преглъщаш разглезени думи.

И високо, високо над тебе съм...
Сърчицето ми птиче - ще хвръкне.
Със целувка докосваш ми веждите:
kой художник изписа ги, дъще?

После боса трептя на нозете ти.
Стъпълцата политат със твойте.
Мама с вик ти се сърди: Детето ми!
Ти и казваш: Държа я.Не бой се.

Всичко в кръг се завърта. Разпада се.
Танцът пръв и последен със татко...
А когато бях цялата в бяло,
твоят стол - е най-празното място...

Колко дълго не съм те сънувала.
Малка свещ във съндъче със пясък...
В трепкащ пламък долавям под купола...
ти си тук... И това е... оттатък...

Thursday, March 05, 2009

Почти пролетна импресия

Нещо се счупи във мен.
Тихо проплака врата.
Кръгъл е новият ден
Или е нова луна.
Нещо се случи разбрах.
Пламна далечна звезда.
Вик на кошута във плен.
Или крещи в самота.
Вятърът блъсна врата.
Нещо се счупи по път...
Паяк разплита дъга.
Птици отново гнездят.
Скърши се клон на дърво.
Бликна от рана сълза...
Вишната връзва пак плод.
Бяло до ствола постла.