Гребни живот
За втора нощ очи не склапя. Прегазил нощната стена, стои безпомощен и грохнал със газеничето в ръка. Ту я покрие, ту й шепне нелепици като дете. Потта попие, в страх притрепне, щом сети как душа бере. Човек е сякаш. И е скъпа - навсякъде му е другар По път със нея е замръквал. Със него дърпа чер товар... Поднася й водица в менче: пийни душице - й шепти. Сълзи напират. Мъж е... Eх,че... Тежи му мъка брана с дни. Животното задиша кротко. А той не спира да мълви: гребни, Звездано, от живота. От моя, давам - си гребни. Окото бавно се избистря, пристъпя вече на крака. Отприщен мъжки вопъл плисва. Сполай ти, Боже! - сви нощта... |
0 Comments:
Post a Comment
<< Home