Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Wednesday, June 29, 2011

Обич за Обич!

Вестник "България"



Как в светлината на приятелството се
роди Песента, посветена на “Щурците”


Едната твори великолепните си и емблематични песни десетилетия наред, в задъхания ритъм на София, а другата – откровенията си в стихове - в тишината на неголям град в щата Индиана.
Свързва ги, както красивото приятелство, на което могат да се радват само сродните души, така и светлата нишка на изкуството, на което са отдадени изцяло и двете.
Този път в разговора им по скайпа Людмила Билярска долавя още в самото начало тревога, която струи от гласа на нейната скъпа приятелка. И не се е излъгала – по-нататъшният разговор разкрива причината за мрачното й настроение.
“Щурците”, любимата на поколения рок група, са обявили намерението си да подготвят прощален концерт.
Групата е в тежка емоционална криза. Музикантите трудно преживяват внезапната смърт на безценния си творчески приятел, поета Волен Николаев, написал текстовете на повечето им хитове.
Загубата е силно болезнена не само за „Щурците“, но и за всички, които обичат песните им. И боли още повече от тяхното изявление за предстоящо сбогуване с публиката. Сякаш се изтръгва от душата нещо много скъпо - нещо, което е било откъм по-добрата част (страна) на живота.
Ваня е убедена, че това, което може да ги спре да слязат преждевременно и неоправдано от сцената е обичта на хората. Вълна от силна обич, която да ги прегърне точно сега.
Пресмята часовата разлика с Индиана и двете са вече на линия.
Людмила мигновено приема идеята да напише текст на песен за “Щурците”.
Само след часове - и стихотворението се появява под заглавието “Обич за Обич”.
Песента проглежда с първите звуци над стиховете, отронени от клавишите на талантливия композитор Валери Костов от БГ-роклегендата „Нестинари“. Поела дъх, тя е вече готова за запис. Идеята е да бъде изпята от приятели на “Щурците”. Но те са толкова много!
Самата песен се ражда за няколко дни, но подборът на изпълнителите отнема повече от месец.
В звукозаписното студио звучат прекрасните гласове на: Ваня Костова, Боян Михайлов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Милена Славова, Васко Кръпката, Нора от “Мюзик Айдъл” и Дони.
Включват се по двойки, всяка от които, изпълнява двустишие от песента: Ваня и Боян (синът й); Марги и Орлин; Милена и Васко; Нора и Дони.
Всички са радостни! Усилията им са възнаградени. Песента вече е факт - затрогваща и истинска!
Неоценим е жестът на д-р Атанас Сарандев, който с готовност подава ръка на екипа на песента и Фармацевтична фирма “Вьорваг Фарма” става спонсор на нейния запис.
На 8 юни 2011 г. видеоклипът с песента е готов и е качен в “YouTube” и “VBOX7” под заглавието – Песента за “Щурците” – “Обич за обич”.wmv
Следват думите: “Тази песен е посветена на легендарната група “Щурците” и е изпята за тях от ПРИЯТЕЛИ.
http://www.youtube.com/watch?v=EfblNufDefc
http://vbox7.com/play:6a83a302
Същия ден песента е вече и на стената в страницата на Ваня Костова във Фейсбук, с анонса й:
“Песенна прегръдка за “Щурците” от Люси Билярска, Валери Костов, Ваня, Боян, Марги, Орлин, Милена, Кръпката, Нора и Дони, след изявление, за предстоящия им прощален концерт.
Приятели, без вашето “обичаме ви” към любимата на поколения група, емблематична за българската рок музика, раздялата ни с тях ще се сбъдне. А мястото им е на сцената, докрай, докато се нуждаете от изкуството им!”
Стотици са гласовете под песента!
Десетки са хората, оставили светлите си думи на обич и признателност!
Нека се присъединим към посланието, вложено в нея! Нека изречем с думи на обич и с душите си:
СКЪПИ МОМЧЕТА ОТ РОК СЪСТАВА “ЩУРЦИТЕ”, НЕ НАПУСКАЙТЕ СЦЕНАТА! ОСТАНЕТЕ С НАС ДОКРАЙ! ЖАДУВАМЕ ПЕСНИТЕ ВИ!
ОБИЧАМЕ ВИ!

През прозореца на детството...

Играех само в светлото на двора.
Боях се да пристъпя в мрачините.
Останаха така и неотворени.
В дълбокото на спомена ми скитат.
Захласвах се по нежните съцветия -
възторжено отпивах всички багри.
Преливаха потоците с небета.
И всеки път, поне едно открадвах...
Страхувах се от мрака на усоите.
Пред спомена за тях, до днес потръпвам.
А онзи дом от детството -
животът,
е покосил в безмилостната жътва.

В една неделна вечер

Скучаещ вятър развъртя метла
по сънните неделно-бели улици.
Във този час градът е опустял -
разпуска, преосмисля, дъвче, люби се.
Намигват синеоко със екран,
прозорци тук-таме в плътта на здрача.
Момиче късополо и момче,
с четириног любимец бързо крачат.
А прелезът очаква своя влак.
Той винаги навреме преминава.
Самотна бариера.
Пътен знак.
Една неделна вечер в град без гара.

Светулка в петолинието

Далече си, но не и безпощадно...
Долавям те по химна на възторга.
Докосваме се с тебе не от жажда,
дълбокото се моли...
Иска своето.
Ще пея тихи песни, не кантати -
като синигер, люшнал се на клонка.
По думите ще пращам обичта си.
И само аз и Бог, ще знаем кой си.
Попивам твойте звуци от росата
когато слънцето света облича.
Заглеждай се, до теб ще съм понякога -
светулка в петолинието свита...

Свали ръце

Не влизай във света ми с кални стъпки.
Залостен е за злоба и за смут.
Животът, знам, е низ от много кръпки,
пред прага ми, обаче, с кал - дотук.

Наричай ме милиони пъти - странна.
Затворено е. Няма и звънец.
Това, което цял живот съграждам,
не е достъпно... с кално да опреш.

Отново светлина

И изведнъж - животът се смълча,
с космата гръд от бурята притиснат.
Щурци, треви, гласчета, светлина,
във клоните се свиха и провиснаха.

Внезапен буревестник литна с плач,
намерил във предбурята пролука.
Викът проряза лепкавия здрач.
Загърчи се тъмницата на сухо.

Дотича вятър, прах във шепи свил,
уцели с тях стихията в окото.
Тя заскимтя. От болка се сниши.
Две шепи прах, две шепи са...
а ето...

Там вече е зловещо

Изпитвам страх. Там вече е зловещо.
Не вярвам, че е имало дъга...
Плющи тъга, излива се лудешки.
Неприютена, броди тишина.

Смразяващо е. Пещера. И стъпки.
На интервали. И лъхти на звяр.
Каква любов? - се питам много пъти.
Оказах се на лодка, без лодкар...

Редуват се отчетливите капки,
Оттичат се по слузните стени.
А моето “обичам те” се мята
в бърлогата, с избодени очи.

Жената в "бяло"

Радостта й се лута между ъглова мебел в дома й
и звъна на трамвай, полетял на завоя със вик.
Със акриликов губер, е прикрила петна по дивана.
Много гордо поглежда, от чужбина закупен аплик.
Сутрин, в нейния свят, огледалото първо е в строя.
Избирателно гледа - ту оттук, ту оттам...
Без права да показва лицето на истина гола,
вижда само момиче без възраст.
И е всичко - дотам.
От аптека избира крем-боята със марка на “Браво”.
После в цвят махагон вее редки косици навред.
В гардероба-трикрилник е провесила бяло до бяло.
На промоция взето. Или втора ръка (под секрет).
С маниер пие чай (според нея е жест на приличие).
Не пропуска възможност да разголи бедро.
А е просто гротескно, застаряло и сиво момиче.
И не вярва, че движи... с залеза под ръка.

Ръцете ни

В ръцете ни е - в тях тупти Животът.
Очаква милостта да го спасим.
Във дланите ни - птица е доброто.
Тях сбираме молитва щом шептим.
Човешки длани преобръщат угар
и сръчно те наесен сбират плод.
Ръцете ни разпръскват багри в губер.
За жалост, се опират и в приклад.
Ръка грижовно ляга на челото,
над плувнали в страдание очи.

Ръка издигна кръста над Голгота.
И точно тя във хълма го заби...

Табелка

А нима между нас има някой? -
се провикна към мен от брега.
От приличие спрях и почаках.
Той реши да си сложи крила...

Доста тромаво хвъркаше ниско.
Кацне рязко. Политне в гавот...
Ту е весел, ту страшно умислен.
Ту крещи: ах, живот със живот...

А крилете - съшити с губерка,
заприличват на смъкнат чорап...
Окачих на вратата табелка:
Беше празно. И пак е така.

Истерията на времето

Поразхълца се леко.
Изведнъж се разплака в консвулсии.
Страховито небе свойте вени разголи със вик.
Ненадейно съвсем, се понесоха вади и бързеи.
Във далекото мокро - понамигна изгубен светлик.
Укроти се за малко.
После пак сгорещено задиша.
Над тревите се стелна парцаливата влага-мъгла.
Поусмихна се леко.
По земята заскачаха птици.
С неочаквани капки - в тежък вопъл денят притъмня.

Опитай

Поискай само колкото е нужно.
И точно то ще ти се придаде.

Богатството от дявол се обслужва.
До него Бог не стига със ръце.

Почукай и ще ти отворят.
Но само, ако ти си приютил.

Прегръщай чужда радост, като своя.
Пред теб ще се разтворят сто врати...

Когато елфите танцуват

Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът - две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той - от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод.
Под заключени устни
водопадно отприщена нежност,
заизсипва порои - светлоструйни слова.
Придойде и нощта. Залюля се във лепкави мрежи.
Аз изгубих посоката в мрака...
Той - лика ми в нощта...
*
Избелява.
В тъмнината пулсира умора.
Малка капка роса изумрудено трепка в цветец.
Крехки елфи с прозирни крилца в светлината се гонят.
Той ме чака.
И от нежни слова ще надипли венец...

Капризна луна

Вакханка е луната. До откат.
Избра си тази нощ да бъде чудо.
Воали сменя. Кичи се с брокат.
Прикрила се, докосне леко струни.

Отива й кокетство в бледина.
Нощта отстъпва щедро свойта сцена.
И тя използва сцената така,
че всичките звезди да са след нея...

Ах, ето я - сега е с домино.
Потегля плавно. Този път със шал е.
Надменно ни подхвърля по око.
И третите петли не я смущават...

Граници в безграничното пространствво

А иначе е точен със обяда -
за всеки има сандвич със месо.
Минутите са трийсет, но пресядат.
Стоглава болка сдъвква и глада...

И после пак е адът с колелото.
О, не за спорт. Реколтата берат.
Навързани на прът. Освен ръцете.
До кръв гори натъртената гръд.

Измислил го е дяволът му с дявол.
По пет човека, вързани с каиш.
Нозете са изтръпнало-свободни...
След часове си вече полужив.

Мъжете са от бедната Европа.
Отпуска им един почивен ден.
Бараката е в края на полето.
За всеки има нар със дунапрен.