На утрото

Мълчание пролазва вече дни -
като при болест, като при несгода.
Сега, сега е време да вали.
Плодът на час едрее - търси влага.
Пред погледа му сухата земя,
напукана от жажда кафенее.
И мравките се скриха. Оболя.
Дори щурците по-пискливо пеят.
Излезе вън безсънен и нерад.
Тревогата из него - тъмен гущер,
в душата му се влачи с бавен ход...
И изворът с покоя е заключен.
Забожда взор в синеещия мрак.
Светулка из тъмата се промуши.
Далекото намигна.
После пак.
Щурците спряха, за да се ослушат...
*
На утрото, наежени врабци
оттърсват перушината от влага.
Земята пила цяла нощ - мълчи.
Невидимо жужене ръси благост.