НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРИЯ

За какво, господа, иде реч,
та сте в позата гуша за гуша?
Келепирът е вече мъртвец,
а браздата пропукна от суша.

Запъхтени бленувате връх?
Той се сплеска, щом ражда върхушки.
Който мина го смаза и въх -
става само за посев на чушки.

Няма кой да ви чуе, уви!
Който беше – видя, че не съмва...
Отвратен от нечестни игри,
стегна куфар, почака и тръгна.

Каканижете кух монолог
с постоянство, граничещо с мания.
Не брътвежи очаква, а скок –
онзи лъвския – майка България!