ЖИВОТ НА КОЛЕЛА

посвещавам на хората зад волана

Пред погледа ти сменят се сезони.
Денят се ражда и умира в път.
Със времето неспирно все се гониш.
И всичко, всичко се повтаря в кръг.

Уж имаш дом, а вечно си бездомник -
едно небе над теб, волан и нощ.
А на покоя хич не си поклонник.
Сънят ти упорито бяга крос...

Децата ти пораснали тъй бързо!
Кога да видиш, щом си все на път?!
И вечно нищиш, нищиш сложен възел,
a мисли - на мравуняк се роят.

Полюшваш се ритмично зад волана.
Животът ти тече на колела.
Претръпнал си пред грозната представа -
че си играч в рискована игра...

И точно, както старите моряци,
които недолюбили брега,
на палубата по-щастливо крачат
усещаш, че и с тебе е така.