Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Sunday, March 25, 2007

ДВУБОЙ


Отново се изнизва грозен ден
и хищни нокти, в гърлото ми впива...
Поглежда ме отблизо озлобен.
Наясно е – омраза му отива!

Притиска ме в жестоките ръце...
Боли ме от невидимите клещи!...
За сигурност – забива пипалце.
Той има опит в тази наша среща!

Загръща ме в противния си плащ.
Изсъсква ми: и днеска, ти, си моя!
Отде ли да изстискам пак кураж?
За кой ли път със него да се боря?!

И днес е грозен и се вкопчва в мен...
И търпеливо чака да линея...
В двубоя кой от двама е сломен,
щом аз намирам сили пак да пея?!...

Sunday, March 18, 2007

РАЗДЯЛА

Ще се прокрадвам тихо във съня ти...
Понякога в съня ми ще си, знам...
окоснахме съдбите си за кратко,
и всеки, пак, пое по пътя сам...

Старателно премитаме и вещо
отломките от нашата любов.
Над мъртвите отломки палим свещи,
очакайки, отново, нечий зов...

Предметите ми помнят твойте пръсти...
Във теб е ехото на моя глас...
А спомените подло ще възкръсват,
във някой неочакван ден и час...

Ще ни погълне в дебрите живота...
И всеки ще намери своя свод...
Ще се разминем странно- непознати,
там дето се кълняхме във любов!...

НЕ, НА ВОЙНАТА!


А може да си ти, а може да съм аз -
мишената на нечия безсмислена игра...
Във случая бе той - току покълнал клас...
Но бе запомнил, вече, лицето на смъртта!

Безумно млад и влюбен във чудото живот,
той питаше се: как ще крачи без нозе?!
Преливащ от мечти под тоз сияен свод,
той питаше се: как ще люби без ръце?!...

А може да съм аз.А може да си ти -
играчката в ръцете на безпощадно зло!
Във случая бе той... И сините очи,
преливащи от младост, ни питаха: “Защо?!”

Monday, March 12, 2007

ПОДРАНИЛО ГОСТЕНЧЕ...


В прозореца ми гостенче наднича –
притихнало в студа, не трепва чак...
Едно безстрашно, подранило птиче
очаква топлина на моя праг...

А снежната виелица нехае,
безмилостно се вие и свисти..
изсипва сняг, не иска и да знае,
че то е прекосило сто земи...

Че някъде със дом се е простило,
но жаждата да носи красота,
във малкото телце е вляла сила
и ето го, стои сега в студа!...

Поспри за малко, ледена фъртуно,
и птичката красива пощади!
Не знаеш ли, че тя е малко чудо?!
От песните й красота струи!

Дори да ти отворя аз вратата,
ти, малко птиче, ще политнеш вън...
Живот във рамка винаги те плаши...
Дано дочакаш пролетния звън!

Sunday, March 04, 2007

ПАЗИ Я...

Недей посипва онзи огън с пепел,
угасне ли, ще трябва пак искра.
Пази го да е силен и да свети,
подклаждай го да дава топлина!

Недей размътва в извора водата.
Грижи се да е чист като сълза...
Размътиш ли го, трябва да изчакаш.
Ще мине много време след това...

Недей да търсиш лесните пътеки.
Посоката не сменяй “ей така”...
Не винаги по гладкото е леко!
На утрото изчакай мъдростта.

Щом си направил избор със сърцето,
на огъня пази поне жарта.
Недей размътва “ей така” водата.
Опазвай извора на любовта!

КОГО ДА ВИНИМ

И как ни уморява този свят,
във който всичко е така познато:
закуската, колата, вечерта
със скучния, сълзлив сапун-театър...

От синия екран за кой ли път
предлагат хапчета против умора...
Пред белия компютър на мига,
те всмукват в чата пак да спориш...

А в края на петте работни дни
изплиташ си мечти за двата:
приятели ще срещнеш. Ще поспиш.
Защо ли не и ...преход в планината!

На практика минават скучно чак:
пералнята, вечерята, децата...
За планина е късно - падна мрак...
И ето, че изтекоха и двата...

Отново се завърта филм познат...
Животът ни и той досущ сапунен.
Мечтите ни надиплени в букет
пред погледа ни вехнат и се губят...

Какво да променим? Кое да спрем?
Въпросите извират. И са много.
Кого да обвиним за тоз сапунен плен:
самите себе си или възхода?