Моите Песни

My Photo
Name:
Location: Indiana, United States

"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."

Thursday, January 25, 2007

ЗИМА В ПЛАНИНАТА

Пътеките покрити са със сняг.
Вълшебна белота е в планината!
Дърветата приведени мълчат...
Или отърсват клони в тишината…

Скована от студа, природата тъжи.
Ни помен от живот... Ни птича песен…
Прекършен от снега, сух клон трещи.
А вятърът лудува в танц унесен...

Зиморничаво слънце се гневи.
Опитва се да вдигне пелената...
Тук-там се мяркат и следи –
на гладен и премръзнал сив приятел...

Любимите поляни с преспи сняг
са тапицирани съвсем прилежно.
Високите треви край тях стърчат,
пречупени във битки снежни.

Магията, разсича весел ек,
на бодра група, смели, планинари.
Смехът разсипва се навред...
Кънти до стръмните върхари.

А слънцето опитва пак и пак
да поотвие пелената...
Oпитва, но напразно. Няма как!
Нали е бяла зима в планината!

Sunday, January 14, 2007

У ДОМА

Събужда ме ухание на пържени филии.
Съседът, отстрани, подменя дограма.
А някъде под нас запарват и туршия...
Не ме смущава нищо! Нали съм у дома!

Поглеждам от балкона с нескрито любопитство
какви промени точно са станали без мен:
градинката е същата... Асмата напористо
към горните етажи нараства без проблем.

Отново асансьорът ме приютява ласкаво.
Добрият стар приятел, съвсем изнемощял!
Пак вярно ме отнася със старческо поклащане.
Какво от туй, нали ни служи и е цял!

Пред входа разпознавам съседи поприведени.
Под овехтяли шапки звучи: Добре дошла!
Кога дойде? За колко? Събират точни сведения.
Във нечии очи чета дори печал.

Така по булеварда поемам позачудена:
това се казва екшън и истински живот!
Тълпи от ученици, от старци и от влюбени...
Да можех пак да върна годините назад!

Разхождам се на воля по улиците прашни
И радостна, че пак съм в любимия си град.
Похапвам благините, с които съм израсла.
Те винаги ми липсват във онзи лъскав свят.

Почти и не намирам познати магазини,
но затова пък нови изтънчено блестят!
Съвсем като на Запад, окичили витрини!
До тях сергии вехти, предлагат зарзават.

Препълнена със спомени, със вестници и книги
в прегръдката на стария приятел се топя...
Сред аромат на чушки нагоре ме издига...
Изпитвам тиха радост: нали съм у дома!

Monday, January 01, 2007

ДОМЪТ...

Със миризма на спирт и дезинфектор
потътря, тъжно, пак нозе денят...
И лампите една след друга светват,
защото е сумрачна утринта...

И слънцето не бърза да надникне.
Какво да види: болка и тъга...
При залез, на стъклото, бързо кликне.
И само толкоз. Утре – пак така...

Служебните усмивки, всъщност, греят
във всяка стая с вечното: Как спа?
До старото пиано песни леят
щастливците, все още, на крака...

А някои от съмнало все чакат
да видят днес любимите лица...
Напразно. Само приборите тракат
от кухнята - сред празните блюда...

Понякога явяват се внезапно,
откъснали от времето си час!...
И сбърчили носа, седят до татко
любимите му внуци и деца.

А слънцето на залез бегло кликне
в прозорците... И утре – пак така...
Единствено тъгата вътре никне...
За другото – е нужна светлина!