Когато елфите танцуват

Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът - две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той - от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод.
Под заключени устни
водопадно отприщена нежност,
заизсипва порои - светлоструйни слова.
Придойде и нощта. Залюля се във лепкави мрежи.
Аз изгубих посоката в мрака...
Той - лика ми в нощта...
*
Избелява.
В тъмнината пулсира умора.
Малка капка роса изумрудено трепка в цветец.
Крехки елфи с прозирни крилца в светлината се гонят.
Той ме чака.
И от нежни слова ще надипли венец...