Капризна луна

Вакханка е луната. До откат.
Избра си тази нощ да бъде чудо.
Воали сменя. Кичи се с брокат.
Прикрила се, докосне леко струни.

Отива й кокетство в бледина.
Нощта отстъпва щедро свойта сцена.
И тя използва сцената така,
че всичките звезди да са след нея...

Ах, ето я - сега е с домино.
Потегля плавно. Този път със шал е.
Надменно ни подхвърля по око.
И третите петли не я смущават...