Истерията на времето

Поразхълца се леко.
Изведнъж се разплака в консвулсии.
Страховито небе свойте вени разголи със вик.
Ненадейно съвсем, се понесоха вади и бързеи.
Във далекото мокро - понамигна изгубен светлик.
Укроти се за малко.
После пак сгорещено задиша.
Над тревите се стелна парцаливата влага-мъгла.
Поусмихна се леко.
По земята заскачаха птици.
С неочаквани капки - в тежък вопъл денят притъмня.