Отново светлина
И изведнъж - животът се смълча,
с космата гръд от бурята притиснат.
Щурци, треви, гласчета, светлина,
във клоните се свиха и провиснаха.
Внезапен буревестник литна с плач,
намерил във предбурята пролука.
Викът проряза лепкавия здрач.
Загърчи се тъмницата на сухо.
Дотича вятър, прах във шепи свил,
уцели с тях стихията в окото.
Тя заскимтя. От болка се сниши.
Две шепи прах, две шепи са...
а ето...
с космата гръд от бурята притиснат.
Щурци, треви, гласчета, светлина,
във клоните се свиха и провиснаха.
Внезапен буревестник литна с плач,
намерил във предбурята пролука.
Викът проряза лепкавия здрач.
Загърчи се тъмницата на сухо.
Дотича вятър, прах във шепи свил,
уцели с тях стихията в окото.
Тя заскимтя. От болка се сниши.
Две шепи прах, две шепи са...
а ето...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home