През прозореца на детството...

Играех само в светлото на двора.
Боях се да пристъпя в мрачините.
Останаха така и неотворени.
В дълбокото на спомена ми скитат.
Захласвах се по нежните съцветия -
възторжено отпивах всички багри.
Преливаха потоците с небета.
И всеки път, поне едно открадвах...
Страхувах се от мрака на усоите.
Пред спомена за тях, до днес потръпвам.
А онзи дом от детството -
животът,
е покосил в безмилостната жътва.