Светулка в петолинието

Далече си, но не и безпощадно...
Долавям те по химна на възторга.
Докосваме се с тебе не от жажда,
дълбокото се моли...
Иска своето.
Ще пея тихи песни, не кантати -
като синигер, люшнал се на клонка.
По думите ще пращам обичта си.
И само аз и Бог, ще знаем кой си.
Попивам твойте звуци от росата
когато слънцето света облича.
Заглеждай се, до теб ще съм понякога -
светулка в петолинието свита...