Жената в "бяло"

Радостта й се лута между ъглова мебел в дома й
и звъна на трамвай, полетял на завоя със вик.
Със акриликов губер, е прикрила петна по дивана.
Много гордо поглежда, от чужбина закупен аплик.
Сутрин, в нейния свят, огледалото първо е в строя.
Избирателно гледа - ту оттук, ту оттам...
Без права да показва лицето на истина гола,
вижда само момиче без възраст.
И е всичко - дотам.
От аптека избира крем-боята със марка на “Браво”.
После в цвят махагон вее редки косици навред.
В гардероба-трикрилник е провесила бяло до бяло.
На промоция взето. Или втора ръка (под секрет).
С маниер пие чай (според нея е жест на приличие).
Не пропуска възможност да разголи бедро.
А е просто гротескно, застаряло и сиво момиче.
И не вярва, че движи... с залеза под ръка.