Табелка

А нима между нас има някой? -
се провикна към мен от брега.
От приличие спрях и почаках.
Той реши да си сложи крила...

Доста тромаво хвъркаше ниско.
Кацне рязко. Политне в гавот...
Ту е весел, ту страшно умислен.
Ту крещи: ах, живот със живот...

А крилете - съшити с губерка,
заприличват на смъкнат чорап...
Окачих на вратата табелка:
Беше празно. И пак е така.