Прости ми, мамо

Опазих я.
Същата рокля е, мамо.
Онази, от слънцето взела цветя.
Не помня отде ми я купи тогава.
Преминах със нея през всички лета...
Намерих тетрадката.
С ръфнато крайче..
Последно - запомнила твойте ръце.
Когато ги писах – бях точно шестнайсет.
С душа на жена и с очи на дете...
В самотните нощи над тях си стояла,
над моите трепети
с влажни очи...
А после и с болки навярно си чела...
Във шкафа с писмата открих, че лежи.
Опазих я роклята...
Думите също:
Без подлост, животе, през теб ще вървя...
Животе мой...
Сълзите ти си преглъщала...
О, майчице, колко далеч съм била...