Възторг

Сега съм тук, където волността
безшумно и ритмично - леко диша.
Където има място за река.
И място край реката - за върбите.

Където всяко стръкче има дом.
И никой не намира за излишно,
че кленът се е приютил до бор.
Където и в тревите има птици.

Сега съм до невинните сърни,
които срещат изгрева от чисто.
Където детелината е с три,
а много често с четири прилистия..

Където между клоните виси
парче небе във синкаво-небесно.
И вятърът ту милва, ту кръжи.
С уста подсвирва. За годеж калесва...

Сега съм миг, откупен за възторг
И ням възторг обагрен във зелено...
Намерих го... намерих своя дом.
И моят дом щастлив... намери мене.