Единствен

Подхлъзвам се във ледения мрак.

Прозорците бездушно ми намигат.

Не мога да помръдна.

Нямам дъх.

Тогава кой полека ме повдига?...

Когато в къщи се рушат стени

от тежки думи...

И денят се срутва...

И в мен боли.

И въздуха - боли...

С кого оставам в мрака полумъртва?...

След толкова години го познах...

След толкова животи вкусих прелест.

Протягам си ръката...

Пада мрак...

Тогава кой Единствен е до мене?...

Ти, Господи.