С Теб през хилядолетията...

Премитам леко пръстения под.
Ухае ми на сън и зазоряване.
Отдавна си излязъл. Беше нощ.
От ласките ти още съм замаяна...
Потръпвам от жарта им.
Ех, жена, кое е време?
Дълъг ден те чака.
Наказвам се за слабостта сама:
Обичай го, но не пилей зърната...
Денят е крина пълна със зърна.
А зърното овреме се посява...
Сандалите пристягам и кръжа.
И огън трябва. Ровя за жарава.
А слънцето се свлича.
Вече знам,
че крината е празна и доволна...
Присядам на затопления праг.
Очаквам те.
Щастлива съм до болка.