Когато светът е тишина...

На брат ми

Понякога изнервени от шум –
от звуци, децибели и от крясък,
се дразним и от щурчовия звън.
И от вълните със нестихващ плясък.
Но само е понякога.
Пред сън -
приканваме щурците пак за песен.
Заставаме по залез на брега,
но този път морето ни унася...
Когато сме със влюбено сърце...
Когато...
И когато...
И когато...

А, те не чуват своето дете.
Гласа си не познават.
Тишината...
... не знаят, че е вик и че зове.
А, прелестта на Лунната соната?

За тях светът е багри и тъга.
Четат по устните...
Превеждат... по душата.